Oral Exam
Preparation

Казвам се Адриан и съм британски гражданин. Роден съм в Лондон, но от три години живея в Пловдив. Дойдох в България, защото се влюбих в страната — в историята, в хората и в природата. Работя като учител по английски език в частна езикова школа. Работата ми харесва много, защото имам възможност да помагам на хората да комуникират. Семейството ми е малко — имам партньорка, която е българка, и едно куче на име Мечо. Благодарение на нея говоря български много по-добре, отколкото очаквах. В свободното си време обичам да пътувам из България, да чета историческа литература и да готвя традиционни ястия. Интересувам се и от фотография. Уча български, защото искам да се интегрирам напълно в обществото. В бъдеще планирам да кандидатствам за постоянно пребиваване и може би за гражданство.

My name is Adrian and I am a British citizen. I was born in London, but I have been living in Plovdiv for three years. I came to Bulgaria because I fell in love with the country — with its history, its people and its nature. I work as an English language teacher at a private language school. I enjoy my work very much because I have the opportunity to help people communicate. My family is small — I have a partner who is Bulgarian, and a dog named Mecho. Thanks to her I speak Bulgarian much better than I expected. In my free time I love to travel around Bulgaria, read historical literature and cook traditional dishes. I am also interested in photography. I study Bulgarian because I want to integrate fully into society. In the future I plan to apply for permanent residence and perhaps for citizenship.

На снимката виждам оживена сцена от пазар — вероятно в България или в друга балканска страна. В центъра на снимката има две жени, които разглеждат плодове и зеленчуци на щандовете. Вляво се вижда продавач — мъж на средна възраст — който нарежда домати. На заден план има още хора, но те са по-размити. Осветлението е ярко, което ми подсказва, че е лятно утро. Плодовете изглеждат пресни и цветни — виждат се домати, чушки и дини. Снимката ми напомня за пазарите в Пловдив, на които съм ходил. Предполагам, че хората пазаруват за деня — усеща се ежедневието и топлотата на обикновения живот.

In the photo I can see a lively scene from a market — probably in Bulgaria or another Balkan country. In the centre of the photo are two women who are looking at fruit and vegetables at the stalls. On the left you can see a vendor — a middle-aged man — who is arranging tomatoes. In the background there are more people, but they are more blurred. The lighting is bright, which suggests to me that it is a summer morning. The fruit looks fresh and colourful — you can see tomatoes, peppers and watermelons. The photo reminds me of the markets in Plovdiv that I have visited. I imagine that the people are shopping for the day — you can feel the everyday life and the warmth of ordinary existence.

Според мен социалните мрежи имат и положителни, и отрицателни страни — но ако трябва да избирам, бих казал, че ползите надвишават рисковете, ако се използват разумно. На първо място, социалните мрежи свързват хората. Аз лично поддържам контакт с приятели в Обединеното кралство благодарение на тях. Освен това те дават достъп до информация и образование, каквото преди е било невъзможно. Вярно е, че има рискове — зависимост, фалшиви новини и негативно влияние върху самочувствието. Разбирам загрижеността, особено по отношение на децата. Въпреки това смятам, че отговорността е на родителите и образователната система — не на технологиите самите по себе си. В заключение: социалните мрежи са инструмент. Въпросът е как ги използваме.

In my opinion social media has both positive and negative sides — but if I have to choose, I would say that the benefits outweigh the risks if used responsibly. In the first place, social media connects people. I personally maintain contact with friends in the United Kingdom thanks to it. Moreover it gives access to information and education that was previously impossible. It is true that there are risks — addiction, fake news and negative effects on self-esteem. I understand the concern, especially regarding children. Nevertheless I think the responsibility lies with parents and the education system — not with the technology itself. In conclusion: social media is a tool. The question is how we use it.

Рецепционист: Добър ден, хотел "Централ". Какво мога да направя за Вас? Кандидат: Добър ден. Бих искал да резервирам двойна стая за три нощувки — от петнадесети до осемнадесети март. Р: Разбира се. Закуската включена ли да бъде? К: Да, моля. Колко е цената на вечер? Р: Шестдесет евро на вечер с включена закуска. К: Добре. Имате ли паркинг? Р: Да, имаме безплатен паркинг за гостите. К: Отлично. И — бихте ли могли да потвърдите резервацията по имейл? Р: Разбира се. На какво име и на какъв имейл адрес? К: На Адриан Дейн. Имейлът е adrian@example.com. Р: Записах. Очакваме Ви на петнадесети март.

Receptionist: Good afternoon, Hotel Central. How can I help you? Candidate: Good afternoon. I would like to book a double room for three nights — from the fifteenth to the eighteenth of March. R: Of course. Should breakfast be included? C: Yes, please. What is the price per night? R: Sixty euros per night with breakfast included. C: Good. Do you have parking? R: Yes, we have free parking for guests. C: Excellent. And — could you confirm the reservation by email? R: Of course. In what name and to what email address? C: Adrian Dane. The email is adrian@example.com. R: Noted. We look forward to welcoming you on the fifteenth of March.